Негативизма- често срещано по нашите ширини понятие както и прекалено често изпадане на част от хората в това състояние. Нека направим една уговорка, аз не съм против негативизма и на всеки се случва да изпада в подобни състояния. Против съм ежедневното му използване както и съзнателното натикване на собственото ни съзнание в тази посока.
Масово хората на оплакване от свои близки отговарят с генерализиране на негативното което им се е случило.
Пример : Днес автобуса закъсня и аз съответно също! Отговор : така е в нашия отвратителен градски транспорт!       
Пример : Днес в супермаркета продавачката беше намусена! Отговор : В супермаркетите гледат да ти вземат парите и не ги интересува друго.
Предварително искам да заявя че няма да говоря по тези злободневни теми и няма смисъл да ги коментираме, говоря принципно.
Генерализирането на една негативна случка е част от всеобщата тенденция на негативизма.
Негативизма не носи нищо добро със себе си, той е причина и за лошо настроение и за депресии, защо хората просто не се обърнат и не потърсят доброто в живота и окръжаващата ги действителност?!
Истерията по търсенето на лоши новини в инетрнет и ТВ и вестници уникално наподобява западното общество. Негативизма има нужда от храна и медиите ни я дават, захранват ни безмилостно ежедневно! Ясно е че лоши новини има, убеден съм че и добри такива има и хич не са малко, но биват пренебрегвани и несподеляни.
Не успявам да разбера обаче тези хора които в 90 % от случаите на комуникация с други хора са негативни. Как успяват да задържат себе си живи и как не са стигнали до (нормалната според мен при такова състояние) идея за самоубийство.
Има теория (подкрепена с практика) която казва че "Човек е толкова щастлив колкото си мисли че е щастлив!", и щастието му не зависи от външни фактори, те влиаят на мислите му.
Има един проект за закон който може да е станал вече факт в Румъния за задължаване на медиите да публикуват поне 50% позитивни новини, много ми хареса идеята. Дали ще помогне за съжаление няма да разбера тъй като живея в България, но ще разбера ако хората се усмихват повече тук и ако намират чашата за полупълна.
Убеден съм че част от хората които съзнателно негативират(ииии къв термин ) случките вътре в себе си мислят позитивно, но заради масовия на негативизъм не смеят да прокламират позитивното и доброто.
Надали блога ще промени тенденцията, но ако вие четейки това се усмихнете поне веднъж и помислите за нещо хубаво то мисията е изпълнена.

Мисля, че в блога ми версията ще е такава ,каквато ти би желал/а.
А тук искам да отбележа. Да, нашият транспорт ни съсипва. Това е причина за честите закъснения. А в Англия се чувствах много спокойна и недепресирана, защото там всичко е под контрол, винаги идва навреме автобуса и по него си сверявах часовника. Понякога часовникът ми изоставаше.
А твоята мисъл бих формулирала по следния начин:
виж в блога viki11.blog.bg